Неформално, нетрадиционно, българско!

Любов, сила, всеотдайност!

Или:

 Как се организира отворено събитие на ентусиасти с една страница програма? 

Десетина дни преди 24 февруари 2011 бяхме приседнали на билков чай при гостоприемните домакини от Ранчо Конникът. Разговорът привидно разпилян, непривичен за урбанизираното ни мислене, ни водеше леко към природата, първичните закони и конете. От дума през дума, като че ли от нищото, пред погледа ни се появи най-напред красив фотоалбум с коне - силни, красиви, вихрени със слели се с техния полет ездачи. Волността на природата в кадри! Добра проекция за начинаещи ездачи. Малко след това, все така непринудено, домакънинът ни Зарко Георгиев показа един лист с програма за предстоящо събитие “Коне и хора - изложба на снимки, събития и ...”. Погледнах разсеяно и чух убедителните думи на Зарко, че е време да се покаже, как хората, които се занимават с коне, които са силни, истински могат да бъдат заедно.

Неформално

В уречения ден и час с твърде голяма неохота влязох в паметника на соцпредставата за обредност и култура - Обреден дом Красно село. Студено, мраморно и неуютно фоайе, тишина. Високи, резбовани врати! Отворих и влязох в препълнена с хора зала. На стената до екрана за презентация беше закачен плаката на събитието “Коне и хора”, под него автентичен конски декор - бала слама. На екрана течеше презентация, в която  като че ли бяха оживяли онези фотуси, които гледах във фотоалбума в ранчо Конникът. Красиви коне, силни ездачи, екстремни ситуации, любов към конете, магнетично сливане с природата. Но това не бяха кадри от фотоалбума на чуждестранни артисти, а кадри от български конни бази, български ездачи, български постижения!

Темите в привидно кратката програма бяха от целия спекътр на живота с конете - децата, общуването, обучениетота, работа, събитията. 

Презентациите последователно разгърнаха ветрилото на дейностите, които се случват в десетките конни бази в България. Постепенно се изпълваше картината с професионални и любителски разкази за стиловете в ездата, спортната езда, ендрюранса, уестърн дисциплините. От публиката излизаха един след друг Теодор Шейтанов, Зорничко Попов, Жанина Иванова, Кирил Войнски, всички те влюбени в конете си, и странно притеснени да говорят пред публика. Притеснението им не ни попречи да усетим тяхната особена благост и търпение към света, в който живеят.

Вторият панел презентации Обучение и работа с коне продължи без почивка за публиката. В него бяха представени начините за обучението на конете и възможностите да се постигне хармония в отношенията до сетепен на доверие и взаимност.  В презентицията си Алекс Пенев отвори дума за естествените взаимоотношения с коня, Владо Мускетарски пък ни показа пъта на коня и лъка, Краси Симеонов сподели опита си от каскадите с коне, Багатур ни върна към времената, когато джигитовката е била част от живота на мъжете. Силата, любовта, пъстротата на преживяванията, спокойствието бяха събрани на екрана и в разказите на презентиращите. 

Нетрадиционно

В почивката работата на неформалната срещата на хората, чийто живот по един или друг начина беше свързан с конете, продължи. Във фоайето заедно с глътката вино разговорите се завъртяха около изложбата от снимки. Професионалната фотография премери присъствие с любителските снимки на привързаните към конете си любители фотографи. В пространството на изложбата изисканата интерпретация на движението на коня във фотографията на Димитър Христов се редуваше с обаянието на непосредственото взаимоотношение на човека с коня, на човека с природата, на обществото на хората, усетили енерията и волята на природата чрез взаимодействието си с коня и запечатано в любителските снимки.  Към тази толкова наситена картина с емоции Димитър Христов беше допълнил и албумът си Конете. В него младият артист е постигнал интересна симбиоза между стимката и текста. Отгръщайки попаднах на изящна снимка и текст на Ръдиард Киплинг от Балада за Изтока и Запада: “Синът избрал един жребец - не кон, а сив злодей - със врат-дирек и гръб-ковчег и със сърцето на змей.” Продължих да разгръщам и пред погледа ми се заредиха снимки и текстовете на Вазов, Радичков, Каралийчев, Далчев, Лермонтов, Платон... Отворих отпред и прочетох посвещението на автора на сина му Даниел. Любовта към конете се предава от баща на син, от поколение на поколение от епоха на епоха. 

В пъстротата от присъствие в пространството на излобата естествено се вписа и дизайнерската колекция на Мира Бъчварова. Тя, която сама определя стила си като експериментална мода, внесе полагащия се на днешния ден модернизъм в духа на вечерта, без да наруши вече постановеното усещане за пасторалност на отношенията човек-коне. Цветни, фриволни, предизвикващи тоалети дефилирани на ревю върху коне. Джигитовката на ездачките-маникени, станала с помощ на джигитите от циркова трупа Есинбахови , показва на какво е способен човек, когато природата и красотата са предизвикалството му. Дързостта на новото време вписана в дързостта на човешката природа се сливат в едно цяло в екстравагантната колекция.

Българското

Ако някой има съмнения за стойностите на българското, нека заповяда на следващата среща на Коне и хора! В третия панел на програмата, четем надсловите на събитията, за които ще разкажат участниците: По пътя на Ботевата чета, Преход “Ком-Емине”, Преход “Мадарския конник”, Преход Мургаш, Коне, море и планина. За жребците, мъжете и децата, за природата, красотата и приятелството, за дипломната защита, мечтата и пътя на българщината, за бъдещето стана дума в презентациите на Веселин Стоянов, Йордан Стоянов, Борис Борисов, Христо Петков, Васко Буч. Историята, възстановката, издържливостта, обучението се предаваха от събитие в събитие. Ентусиазмът, откривателството, трудът, дъсциплината се пренасяха естествено от емоционалните разкази на презентиращите върху публиката. Отново си припомнихме без натрапчивата идеологемност на демагогското публично говорене на днешното време за трудния преход на Ботевата чета, за мечтата на Алеко, за мощта на прабългарите, за красотата на българските земи. Пред очите ни се редуваха букетите от преживявания на участниците в преходите - величествена природа, грижа за конете, по Елин Пелиновски раздумките в нощните станове, състезанията в лагерите по маршрута, радостното посрещане на конниците от жителите на селищата по пътя. Мъже, жени, деца - усмихнати, изпълнени с жизнерадост и отдаващи всеотдайност се изреждаха в кадрите на презентациите. В разказите се чуваха често думите - приятелство, подкрепа, дисциплина, мечта, сбъдната мечта, бъдеще, намерение, планове, покани за пресъеденяване, надежда, гордост, сила.

В съзнанието ми някак странно се запечата мотото на похода по пътя на прабългарите: Седем конника на седем жребеца! В асирийските и вавилонските заклинателни текстове на числото седем се придава тайнстветана сила на доброто. Заклинанието е достигнало и в българските апокрифи незнайно как и в незнайно време. “Излязоха седем ветрове и седем огньове, различни по горещина” . Така неусетно се сляха епохите, героите! Любовта и магнетичността на природата премина неусетно в сърцата на участниците в неформалната среща Коне и хора!

март 2011                                          Емилия Евгениева