Планетарните потоци на светоусещането в проекта “Стена / Градини”
Бисера Вълева / Орлин Дворянов
Бисера Вълева и Орлин Дворянов представят проекта си концептуализиран върху мисълта на Халил Джубран “Тъгата е стена между две градини ...” в Галерия София Прес на 16 март 2012 година
Преминаващите един след друг или един покрай друг професионални пътища в настоящия проект се пресичат чрез една интересна философия на съвременността и необходимостта от ново измерение на глобалността.
И двамата са завършили стенопис в Художествената Академия. И двамата са преподаватели в Софийски университет и двамата са търсещи творци, обединени от фирософията на изтока в настоящия проект.
Провокирана от платната им дълго време търсих синоним на клишето “глобално”, особено когато се назовава изкуство. В годините на отворените пространства и “реалното” време все повече попадаме в плена на утвърдения безкрай от мисли и светоусещания, от технологии и преодолявания, от войни и хуманитарни каузи. Този безкрай, за радост, все още си няма име, а вече усещането за новия цивилизационен смисъл не се помества в разбирането ни за глобално. Още повече, че глобалното отдавна е аналитично раздробено и пояснено спрямо национално, етносно, личностно и т.н,. за да се получи новото му мултикултурно дефиниране. През времето, докато тече тази задълбочената дисекция на глобалността, светът на светоусещанията и преживяванията се изпълни с ново съдържание, достигна се до нови хоризонти, преоткриват се философски идеи, правят се корекции на научни теории, създават се нови пространства на взаимадействие, приличащи на планетарни потоци от нова чувственост и мъдрост. Част, от това новосътворяване, е проектът на Бисера Вълева и Орлин Дворянов. Артистите концентрират светоусещането си върху смисъла на “стена/градина”.
Представените работи ни извежда не в глобалното пространство на съвременната информация, не в диалогичността на световете и текстуалности, а в безкрая и конкретността на мисълта. В същото време усещането за сложността на безкрая, като че ли е стационирано с метафората на “стена”. Стена като стенание на раждащите се нощ/ден или любов. Или стена като предел на свят, нуждаещ се от детайла на деня/нощта, любовта/тъгата. Ювелирността на дуалността на мига се отваря като мистична книга на човешката мъдрост. Човек се задъхва от темите и идеите, който се разгръща пред погледа му едновременно от платната. Световете се втурват един спрямо друг, мигновено се сливат, контрастите се изчерпват - реалността, има ли я? Не!
Мисълта се подпира на стената, за да се ориентира в бързотечащата река от чувства. Услужливо за погледа на зрителя Бисера е монтирала своята технократски ефирна ограда около градината с лилии. Налага ли се в този момент да правим библейския избор да преминем през стената на рай/свят или имаме посочен път за преодоляване на органичението в устремеността на живота през зимата. С платното “Лилии- зима” правя неволна асоциация с изказването на един естествоизпипател, който споделя че в пустинята, не другаде, се крие цялото знание за живота. Дали това не важи и за покоя на зимата, приглушеността на тоновете и световете в замръзналата природа, но не и чувствителност изказани с цветове и форми от Бисера.
Мечтата, мъдростта, волността, строгостта, топлината, полета на новия човек - свят, който грижовно разлиства пред нас в платната си Орлин Дворянов. Колко ли хиляди страници биха били необходими на писател, за да разкаже тази любовна история, която преминава пред погледите ни привидно непретенциозно, но категорично присътвие. Стилизираност и многопластовост! Мъж, жена, стена, прозорец, простор! Или: Мъж, жена, любов, мъдрост, очакване! Или: Мъж, жена, вселенска благост! Или: Мъж, жена, дете ...! Или: ...
Планитарните потоци на светоусещането ни увличат с техника, хармония, допълненост на световете на двамата, иначе на толкова различните, артисти. Фриволността на мисълта на тъсещата жена е изтъкана с прецизността на древната тъкачка в килима от лилии. Какво ли енергийно послание е закодирано там? Стабилността на мъжката фигура е понесена от мечтата за полет на изобретяващия талант възпроизвеждащ се в необременеността на детето!
Включването в планетарните потоци на новото време е движение не само по себе си, а възпроизвеждащо въвличащо и вероятно трънливо. За последната година ще спомена само два от проектите на Бисера Вълева, които илюстрират това. Единят е “Златна река”[1], разработено по приказната митологема за дуалния свят на доброто и злото. Проект, в който Бисера хармонизира толкова противоречивото мъжко и женско начало, за да създада богатството на света и любовта в еднството на метафората на движението на водата. Движението един към друг минава през сложния и лъкатушещ път на живота. В този смисъл другият проект “Спирки по пътя”[2]има силата на реверанс към скоростта и времето на движещите се. Спирките много приличат на старовремски ханове, предоставящи място за отмора на увлечените в потока на живота. Припомнянето на само тези две последни представяния на Бисера е достатъчно, за да илюстрираме творческото движение на вечно търсещата й женственост.
Включването в планетарните потоци е преди всичко работа, непрекъсната работа върху теми и сюжети. Понякога дори е трудно да се пресметне как в 24 часа за денонощие се побират всички идеи. Орлин Дворянов е навсякъде - в откровенията на рисункте на неговите студенти, непрекъснато организиращи арт-пространства в мрачните коридори на университетските ателиета. Той е в центъра на “60 пърформанса - Орлин Дворянов”. Съучредител на “Изкуството в дествие”[3], търсещ “Конкретно и едновременно”[4]. И всичко това разгърнато с различни средства, често отричащи се едно-друго в момента на тяхното вътрешно допълване. Динамиката на пърформанса се усеща в силата на мъжкото начало в платната от настощия проект. В същото време виталността на движението на изкуството ни изправя пред ограничеността на стената и невъзможността и да обеме целият свят на човека. Прозиращата небесна синева е обещаващият полет към градините на радостта и светлината. Въпросът е кой се движи към светлината, не? А по-скоро способни ли сме да я постигнем?
12 март 2012 Емилия Евгениева
Коментари